1 декември – Световен ден за борба срещу СПИН

Първи декември е Световният ден за борба със СПИН. За първи път този ден е отбелязан през 1988 година. Тогава Световната здравна организация, в стремежа си да насочи общественото внимание към проблемите на ХИВ/СПИН и да подчертае необходимостта от подкрепа и разбиране за хората, живеещи с ХИВ, обявява 1-ви декември за Световен ден за борба със СПИН.
От 1996 година с отбелязването на този ден се заема Програмата на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS). Оттогава Световният ден за борба със СПИН се превръща в начало на целогодишна кампания с акцент върху превецията, образованието и информираността.
През 2004 г е създадена независимата организация – World AIDS Campaign, която поема провеждането на кампаниите. Програмата на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS) продължава да оказва финансова и техническа подкрепа.

В знак на съпричастност към всички заразени и с идеята за повече информираност като превенция срещу жестоката болест, днес Любопитното списание на България ви предлага най-важните неща, които трябва да знаете за Световният ден за борба срещу СПИН и информация за самата зараза. Дано ви бъдем полезни!

Как се е появил СПИН?

Първите случаи на СПИН са регистрирани в САЩ, Хаити и Африка още през 1977/1978 година. Първите публикации, свързани със СПИН, се появяват в началото на 80-те години в САЩ. За този нов вид заболяване е имало различни наименования, включително и „Гей синдром“, защото се смятало, че се среща само при хомосексуалисти.

През 1982 г. Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ официално въвеждат името СПИН. Въпреки че синдромът бил наименован, тогава все още никой не знаел какво точно го причинява.

През 1983 година вирусът, който причинява СПИН е изолиран. Това става едновременно от два екипа вирусолози, оглавявани във Франция от Люк Монтание, и от Робърт Гало в САЩ. Професор Люк Монтание и екипът от Института Пастьор във Франция откриват вирус, който първоначално наричат LAV (Lymphadenopathy-Associated Virus) . По същото време учени от Националния раков институт в САЩ откриват вируса HLTV – III. През 2008 г. Монтание и сънародничката му Франсоаз Баре-Синуси получават Нобелова награда за медицина за откритието на ХИВ вируса. Смята се, че наградата слага край на дългогодишния спор кой е първият откривател на ХИВ-вируса.

През 1985 г. лекарите вече използват тест за откриване както на заразени хора, така и на заразена с ХИВ вируса кръв. Учените вече знаят, че не само хомосексуалистите, а всеки в контакт със заразена кръв или телесни течности може да бъде инфектиран с ХИВ, в това число новородени и деца.

През 2000 г. в Дърбан, Южна Африка, учени и лекари приемат декларация, според която ХИВ е причинителят на СПИН.

ХИВ/ СПИН е разпространен в целия свят. У нас първият случай е открит през 1986 г. при студент от Танзания. В света заразените от СПИН бързо се увеличават. От 13 милиона през 1992 г., нарастват на 22 милиона през 1996 г., като 8 милиона от тях са починали. По настоящем в света над 33 милиона души живеят със вируса на ХИВ, на всеки 12 секунди се инфектира един човек, на всеки 16 секунди един умира.

Какво символизира червената панделка?

Червената панделка е международен символ на анти-СПИН кампанията. Тя е създадена преди 12 години от група художници, нарекла се „Visual AIDS“. Символ е на солидарността към хората, живеещи с ХИВ и обединява усилията на хората в общата борба срещу болестта. Червеният цвят на панделката едновременно символизира любовта и кръвта и така изразява съпричастността към засегнатите от заболяването и болката, причинена от загубата на близките, починали от СПИН. Червеният цвят също е и предупреждение да не се подхожда лекомислено към проблема и да не се пренебрегва едно от най-големите предизвикателства на нашето съвремие. През годините червената панделка стана изключително популярен символ на различни инициативи и организации за борба с ХИВ/СПИН.

Какво означава СПИН?

СПИН означава Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност.

С – синдром, защото човек, който има СПИН, може да стане жертва на широк спектър от различни болести и опортюнистични инфекции.

П – придобита, защото това е състояние, което човек придобива /заразява се/, а не е нещо, което се предава по генетичен път.

И – имунна, защото засяга имунната система – частта от тялото, която обикновено функционира, за да отблъсква организми, като бактери и вируси.

Н – недостатъчност, защото причинява неефективност на имунната система /тя не може да функционира правилно/.

Какво означава ХИВ?

ХИВ е вирусът, който причинява СПИН. Наименованието му идва от английски език – Human Immunodeficiency Virus.

Х – човешки, защото този вирус може да зарази само човешки същества.

И – имунодефицитен, защото ефектът от вируса е намаляване на ефективността и способността на имунната система да функционира правилно.

В – вирус, защото този организъм е вирус. Това означава, че е неспособен да се саморепродуцира. Той се репродуцира, като превзема човешките клетки.

/Източник: Centers for Disease Control and Prevention, Atlanta, Georgia, USA/

Каква е разликата между ХИВ и СПИН?

Човек, който е ХИВ-позитивен, получава диагноза за СПИН, след като развие някоя от болестите, индикиращи заболяването. ХИВ-позитивен човек също така може да има диагноза за СПИН на базата на определени кръвни тестове /брой клетки CD4/ и в същото време да не е имал сериозни заболявания.
ХИВ-позитивният резултат не означава, че човекът е болен от СПИН.

С течение на времето, заразяването с ХИВ /Човешки Имунодефицитен Вирус/, може да отслаби имунната система до такава степен, че тя да не може да се справи с определени инфекции. Тези инфекции се наричат опортюнистични – наричани така, защото са причинени от организми, които не могат да предизвикат болест у хора с нормална имунна система, но „се възползват” от отслабената имунна система на хора с ХИВ. Много от инфекциите, които причиняват проблеми или застрашават живота на хора със СПИН, обикновено могат да бъдат контролирани при хора със здрава имунна система. Имунната система на човек със СПИН отслабва толкова, че се налага медицинска намеса, за да бъде предотвратена или лекувана определена сериозна болест.

/Източник: Centers for Disease Control and Prevention, Atlanta, Georgia, USA/

Какви са симптомите на ХИВ?

Първичната ХИВ инфекция е първата фаза, в която вирусът за първи път се установява в организма. Някои изследователи използват термина „остра ХИВ инфекция”, за да опишат периода между момента, в който човек се заразява с ХИВ, и момента, в който организмът произвежда антитела срещу вируса /обикновено между 6 и 12 седмици/.

Някои хора, които са заразени с ХИВ наскоро, може да имат симптоми, подобни на тези при настинка. Тези симптоми, които обикновено не продължават повече от няколко дни, може да включват температура, втрисане, изпотяване през нощта и обриви. Други хора или не преживяват „остра инфекция”, или пък имат толкова леки симптоми, че може и да не ги забележат. Имайки предвид общия характер на симптомите на „острата инфекция”, те може лесно да се окажат причинени от друго, а не от ХИВ, например простуда. Ако сте имали някакво рисково за заразяване с ХИВ преживяване преди няколко дни например и в момента изпитвате симптоми, подобни на тези при настинка, възможно е причината да е ХИВ, но също така е възможно да сте развили някаква друга вирусна инфекция.

/Източник: Centers for Disease Control and Prevention, Atlanta, Georgia, USA/

Колко време трябва на ХИВ, за да причини СПИН?

Средният период от време от заразяването с ХИВ и появата на първите признаци, които могат да доведат до диагноза СПИН е 8-11 години. Този период варира при всеки отделен човек и зависи от много фактори, включително здравния статус на човека и начина му на живот. Днес вече съществуват различни медикаменти, които могат да забавят темпото, с което ХИВ отслабва имунната система. Има и други лекарства, които могат да предотвратят или излекуват някои от болестите, свързани със СПИН. Както и при другите болести ранното диагностициране дава възможност за повече варианти за лечение и превантивна здравна грижа.

/Източник: Centers for Disease Control and Prevention, Atlanta, Georgia, USA/

Какви са симптомите на СПИН?

Няма общи симптоми за всички, които имат диагноза СПИН. Когато нарушението на имунната система е по-сериозно, хората може да се разболеят от различни видове опортюнистични инфекции /наричани така, защото са причинени от организми, които обикновено не могат да предизвикат болест у хора с нормална имунна система, но „се възползват” от отслабената имунна система на хора с ХИВ/. Повечето от тези остри инфекции, болести и симптоми, попадат в дефиницията на Центъра за контрол на заболявания за „напълно развит” СПИН. Средното време за поставянето на диагноза СПИН при хората, заразени с ХИВ, е 7-10 години.

/Източник: Centers for Disease Control and Prevention, Atlanta, Georgia, USA/

Винаги ли ХИВ-инфекцията е фатална?

Не е задължително. Без лечение ХИВ-инфекцията почти винаги води до СПИН, което почти неминуемо довежда до смърт. Днес обаче съществуват методи на лечение, които забавят равитието на ХИВ-инфекцията и позволяват хора, инфектирани с вируса, да живеят здрави и продуктивни в продължение на много години.

/Източник: Joint United Nations Programme on HIV/AIDS (UNAIDS)/

Как се предава ХИВ?

ХИВ може да се предаде от заразен човек на друг чрез:

* кръв /включително менструална/

* семенна течност

* вагинални секрети

* кърма

Кръвта съдържа най-висока концентрация на вируса, следвана от семенната течност, вагиналните секрети и кърмата.

Действия, които позволяват пренасянето на ХИВ:

* Необезопасени сексуални контакти, главно чрез необезопасен вагинален или анален сексуален контакт с инфектиран партньор. Когато има досег с гениталиите или ректума, ХИВ може да зарази лигавицата директно или да проникне през рани и възпаления, причинени по време на сексуалния контакт /много от тях може да останат незабелязани/. Вагиналният и анален контакт е високорискова практика.

* Орален секс /уста-пенис, уста-вагина/. Устата представлява негостоприемна среда за ХИВ /съдържащ се във семенна течност, вагинален секрет или кръв/, което означава, че рискът от предаване на ХИВ през гърлото, венците и мембраната на устата е по-нисък, отколкото чрез вагиналните или аналните тъкани. Все пак съществуват документирани случаи, в които ХИВ е бил пренесен орално, така че не може да се каже категорично, че попадането на заразена с ХИВ семенна течност, вагинален секрет или кръв в устата е безопасно. И все пак оралният секс се счита за по-слабо рискована практика.

* Директен кръвен контакт при кръвни преливания и употреба на нестерилизирани медицински инструменти.

* Използване на една и съща игла. Иглата може да пренесе кръвта директно от кръвоносния съд на един човек в тялото на друг. Това е много ефикасен начин за предаване на вируси, които се пренасят по кръвен път. Използването на едни и същи игли се смята за високорискова практика.

* Вертикален път /от майка на дете/. Възможно е заразена с ХИВ майка да предаде вируса директно на детето си преди или по време на раждане, или чрез кърмата. ХИВ се запазва в кърмата, и ако малки количества от нея не представляват съществена заплаха за възрастните, за новородените е много възможен начин за заразяване.

/Източник: Centers for Disease Control and Prevention, Atlanta, Georgia, USA/

Източник: aidsprogram.bg

Не забравяйте, че ако имате съмнения за хив-статуса си, винаги можете да се изследвате АНОНИМНО! Посетете някои от центровете за изследване на СПИН във вашия град. В КАБКИС – кабинети за безплатно и анонимно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН в страната. В момента те са общо 19 на брой.