Земната ябълка, позната още като гулия, е изключително полезна за хора с наднормено тегло и диабетици. Грудките на това растение съдържат 16% въглехидрати под формата на полизахарида инулин (внимание: “инулин“, а не “инсулин“!).
Инулинът представлява разтворими фибри и е единственото вещество, което се състои 95% от фруктоза. Това обяснява повечето му положителни ефекти.
Фруктозата е способна да участва в същите обменни процеси както и глюкозата, като я заменя пълноценно в такива ситуации, когато глюкозата не се усвоява от клетките, както при захарния диабет. Разпадането на фруктозата не изисква присъствието на инсулин, което позволява да се избегне „енергийния глад“ на клетките и да се нормализира обмяната на веществата при хора, страдащи от такова заболяване.
Редовната употреба на инулина помага за:
– намаляването на нивото на кръвната захар и повишаване на физиологическата ефективност на инсулина;
– намаляване нивото на холестерола в кръвта и развитието на сърдечно-съдови заболявания;
– нормализиране на въглехидратната и мастната обмяна при болни със затлъстяване и помага за намаляването на излишната телесна маса;
– възстановяване на нормалната чревна флора и потискане на вредните чревни микроорганизми.
Грудките се ядат сурови, обикновено настъргани на салатка със сехтин и лимонов сок. Те обаче могат да бъдат и сварени – тогава придобиват вкус на сладки картофи.
Специалистите по здравословно хранене препоръчват редовното консумиране на земна ябълка при:
– диабет,
– затлъстяване,
– запек,
– подуване и газове на корема.
От тях се произвеждат таблетки за дъвчене или сокове, подходящи за диабетици и хора с наднормено тегло, чисти и смесени сокове с други плодове, фруктозни сиропи, фармацевтични продукти, хранителни добавки и алкохолни напитки (ликьори, дестилати).
Гулията е многогодишно тревисто растение от един и същи род и семейство със слънчогледа (сем.Астерацее) и на външен вид много наподобява на него – цветовете са ярко жълти, 4-8 см в диаметър, появяващи се от август до ноември.
Произлиза от Северна и Средна Америка (Мексико). Смята се за културно растение на индианците от времето преди Колумб. Днес е разпространена в почти всички континенти. Отглежда се главно в Северна Америка, Русия, Австралия и Азия. В Европа земната ябълка е изместена от картофа още през 18 в. В момента има известно стопанско значение само в Южна Франция и Холандия.
В Средна Европа земната ябълка често пъти подивява и може да предизвика проблеми, измествайки други растения. Самата тя има малко естествени врагове. Размножава се вегетативно чрез грудките.
Синоними: земна круша, топинамбур, конска земна ябълка (защото се дава на конете), германски картофи, земен артишок, земен слънчоглед, индиански грудки, малък слънчоглед, захарен картоф. Погрешно е кръстена топинамбур на името на индианско племе от Бразилия, които посетили Париж три години след пренасянето на растението в Европа (около 1610 г.).
Хранителна стойност и лечебни качества: 100 г грудки от земна ябълка съдържат само 30 ккал., освен това:
вода 78%
белтъчини 2.4%
мазнини 0.4%
въглехидрати 17.4%
баластни вещества 1.6%
калций 14 мг
желязо 3,4 мг
натрий 4 мг
витамин А 2 мг
витамин С 4 мг
Отглежданета на земната ябълка е лесно – непретенциозна е към климата и почвените условия. Най-подходящи са песъчливи хумусни почви с достатъчно подпочвени води. Засажда се за период 3 до 5 г. По-продължително отглеждане на едно и също място не се препоръчва, защото реколтата от грудки значително намалява поради увеличаващата се гъстота. Обработването на почвата е като при картофите. Разстоянията между лехите са 75 см, вътре в лехите 33-35 см, а оптималната дълбочина на засаждане – 5-7 см. Реколтата се събира от есента до началото на пролетта, най-добре през февруари-март. Надземната част на растението се изрязва, когато листата започнат да загниват. Но не по-рано, защото грудките ще престанат да растат. Грудките не са трайни, затова трябва да се преработят в рамките на 14 дни или да се съхраняват като картофите (в пръст или пясък).
Гулията е особено подходяща и за бебета, защото има удивителни свойства – грудките на гулията Не натрупват на практика нитрати, тежки метали и радиоактивни съединения, което ни дава правото да го смятаме за екологично чист продукт, качеството на който не зависи от състоянието на околната среда. Прекрасно нали?!
No Comments Yet