дъвчене на дъвка - ползи и негативи

Способността ни да запомняме информация се намалява значително, ако дъвчим дълго и често дъвка. Това откриха учени от Университета в Кардиф, Великобритания.

Те обясняват как хората, дъвчещи редовно, запомнят по-трудно. Особено силно това важи за моментите, когато трябва да се запомнят имена и цифри.

Причината в това се криело във факта, че когато се дъвче постоянно, се отвлича вниманието на мозъка от изпълнението на задачата и това пречи на паметта. Новото проучване оспорва предишни изследвания, според които дъвката подобрява умствените способности.

Резултатът от това проучване дошъл след специален експеримент, при който група участници трябвало да изпълняват различни задачи с и без дъвка. Една от тях била да запомнят поредица от цифри с дъвка в устата. След края на изследването, учените били категорични – дъвченето влияе негативно върху паметта.

Така или иначе, ползите от дъвченето също не могат да бъдат подминати:

Профилактика на кариеса – Друго важно предимство на дъвката е профилактиката на кариеса. Той обикновено се получава в следствие на остатъците храна, които не се почистват от устната кухина след хранене и с времето разрушават защитната повърхност на зъба.

Силното отделяне на слюнка при дъвчене – това способства за допълнително „изплакване“ на устната кухина и избавя от ненужните парченца храна.

Белотата на зъбите – Пушенето, употребата на кафе, чай, червено вино и недоброто почистване на повърхността им предизвиква тяхното пожълтяване. Дъвките за избелване са отличен начин да подобрите състоянието на зъбите, когато сте навън. Никоя дъвка обаче не може да замени пълноценното миене на зъбите с паста за зъби.

Заздравяване на долната челюсна става и венците – голямата част от храната, която приемаме всекидневно, е мека и долната челюстна става се оказва недостатъчно добре тренирана и разработена. За да я поддържаме във форма, стоматолозите съветват да дъвчим дъвка всеки път след хранене (разбира се, ако нямаме възпаления или повреждане на челюсната става), започвайки от 3-5 минути активно дъвчене и постепенно увеличаване на интервала до седем минути.

За добро храносмилане – отделянето на слюнка, стимулирано от допълнителните дъвкателни движения, увеличава храносмилателната активност. Това наистина позволява по-бързо и по-лесно да се преработи всичко изядено, категорични са специалистите.


Откъде идва дъвката?

4000-3500 г.пр.Хр. Брезова смола била употребявана за залепване на счупени керамични съдове и върхове на стрели. Археолозите смятат, че хората през неолита са използвали и антисептичните и свойства-дъвчели са я, за да лекуват инфекции на устната кухина. 50 г. Древните гърци дъвчели смола от мастиково дърво. 16-ти век Испански документи разказват, че маите дъвчели дъвка, направена от сока на саподилово дърво. 17-ти век Коренните американци споделят навика си за дъвчене с европейските колонисти.

Американските военни пък често били снабдявани с дъвки по време на Първата световна война. Те им помагали да се освободят от стреса. Към 2005 година американската армия спонсорира създаването на формула за нов вид дъвка, която да съдържа антибактериални вещества, за да не се налага на войниците да си мият зъбите на бойното поле.

В последно време американските военни снабдяват войниците с кофеинови дъвки, за да ги поддържат в готовност за дълги периоди от време, без да усещат умора или сънливост. Всяка дъвка съдържа около 100 мг кофеин, колкото има в обикновена чаша кафе. Въпреки че дъвките се предлагат в пакетите готова храна, счита се за обидно войник да дъвче дъвка, докато е на пост.

В Канада дъвките са включени към хранителните пакети на канадските части, като част от средствата за поддържане на устна хигиена.

Рикалдентната дъвка е част от дневната дажба на новозенландските военни части от май 2007. За нея се смята, че поддържа добра устна хигиена и пази от опасни бактерии по бойните полета. Проучвания показват, че рикалдентната дъвка подпомага реминерализацията, предотвратяваща образуването на кариеси по зъбите. Дъвченето на дъвка също така освобождава от стреса.

Дъвката като търговска стока:

През 1848 г. Джон Къртис започва да произвежда първата дъвка за търговска продажба в САЩ. Това е така наречената дъвка от чист смърчов сок от щата Мейн.

60-те години на 19 век мексиканският генерал Антонио Лопес де Санта Ана донося в САЩ смола от саподилово дърво, надявайки се да я продаде като суровина за направа на гума.

През 1869 г. Уилям Семпъл, заболекар от Охайо, получава първия патент за дъвка.

През 1928 г. Уолтър Димар случайно създава рецепта за дъвка, която прави балончета. Той добавя единствения оцветител за храна,с който разполага – светлорозов.

В периода 1941-1945 г. дъвката Дабъл Бабъл влиза във войнишкия порцион. Американската армия пука балончета от Париж до Филипините, което увеличава популярността на дъвката.

През 50-те години на 20 век на пазара излиза дъвка без захар.

А през1996 г. в свободна продажба и пусната дъвката „Никорет“ – първата никотинова дъвка, която помага на пушачите да откажат цигарите.

През 2004 г. Сингапур смекчава омразната забрана върху дъвките.

Източник за историческите факти на дъвката: Уикипедия.