Защо умението да прощаваме е една от най-важните стъпки в духовното ни развитие? /размисли на един млад блогър…/

По повод предстоящият празник Сирни Заговезни и обичаят „Прошка“, Любопитното списание реши да ви представи гледната точка за прощаването на гост-блогъра – Петър Костадинов.

прошка, искане на прошка, даване на прошка, сирни заговезни, гост блогър, прощаване Прошката сама по себе си е нещо дълбоко и съществено. Хората вярват, че каквото и да направят през годината, то ще им бъде простено с лека ръка – за тях Сирни Заговезни е един вид панацея.

За мен обаче, грешно е искането на прошка да се използва като лесен инструмент, да накараш някого да забрави нещо, което си му причинил. Прощавайки, ние се изцеляваме от отрицателните чувства, дори и към омразата към другия. Така в нашия ум настъпва покой. Душата ни продължава да живее след като е била блокирана от мрачни мисли и вълнения.

Умението да прощаваме е една от най-важните стъпки в духовното ни развитие.

За мен този ден представлява един момент, в който трябва да простя на себе си. За това, че съм бързал бавно и така съм успял да науча някои истини за живота си, но с известно закъснение. И все пак, както се казва: „по-добре късно, отколкото никога„. Трябва да си простя и за това, че съм давал всичко от себе си за хора, които не са правили същото за мен или не са били изцяло честни с поведението си спрямо мен. Готов съм да си понеса последствията и да усетя ефекта от непоисканото добро. То носи вреди, както на мен самия, така и на хората получили помощта ми.

За любовта няма какво да прощавам. Тя е нещо така истинско и въздействащо. Без нея този свят ще е място за консумиране на материалното. Любовта е в основата да спасим душите си. Но и тя, за съжаление, носи последствия… Оттук следва, че трябва да взема прошка от тялото и душата си. За всичко това, на което съм ги подложил и наранил, като си обещая повече да не го правя. Трябва да бъда силен и да преодолявам неволите на живота, без това да рефлектира върху мен.

Прощавам и на родителите си, защото без тях нямаше да усетя всичко от този живот. Никой не избира родителите си (или поне приживе). Затова трябва да извличаме само положителните черти и примери от житейския им живот, като не забравяме, че всеки на тази земя греши.

„Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като „неделя на всеопрощението“. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашия небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:15)

Прощавам си за тези неща, защото след като се освободя от тази тежест, аз няма да мина в тъмнината на омразата и отмъщението. Без тази прошка, аз не бих могъл да продължа напред, да бъда достойна личност и да развивам личностния си потенциал! Трябва да се уважавам и да имам вяра в себе си. Така ще мога да внуша това уважение и доверие в другите.

*Материалът е написан от Петър Костадинов – гост-блогър на Любопитното списание Giasks.com, който определя себе си като един обикновен българин, имащ за цел да представи своите мисли и разбирания – на места и с нотка на сатира. Тях може да прочетете и на  peshkostadinov.blogspot.bg

Повече за празника Сирни Заговезни, вижте тук





loading…