Първа седмица От понеделник до събота включително – строг пост
(растителна храна без олио и вино)
В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.
Втора седмица Сряда и петък – строг пост.
Събота и неделя – олио и вино.
На Благовещение се разрешава и риба.
Трета седмица (Кръстопоклонна) Сряда и петък – строг пост.
Събота и неделя – олио и вино.
Четвърта седмица Сряда и петък – строг пост.
Събота и неделя – олио и вино.
Пета седмица Сряда и петък – строг пост.
Събота и неделя – олио и вино.
Шеста седмица Сряда и петък – строг пост.
Събота и неделя – олио и вино.
В събота (Връбница) – риба, хайвер или други безгръбначни животни.
Страстна седмица От понеделник до събота включително –строг пост. Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

* За конкретните дати, погледнете в Църковния календар за текущата година

пости, Великденски пости, Коледни пости, строг пост, поякаяние

Пости

Обща информация за постите

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените „заговезни“ – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. „тримерене“. Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.

Най-общи правила за поста

1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

6. При постите съществуват шест степени на строгост:

  • всичко, освен месо (Месни заговезни);
  • вкусване на риба;
  • гореща храна с растително масло;
  • гореща храна без мазнина;
  • студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
  • пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

Многодневни пости

Многодневните пости в Православната църква са четири:

  • Велик пост – или Света Четиридесетница
  • Петров пост – от Първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни)
  • Богородичен пост – от 1 август до 14 август
  • Рождественски пост – или Филипов пост

* източник : pravoslavieto.com