Кръстовден е празник, който се отбелязва всяка година на 14 септември. На този ден църквата отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. Нарича се Летен Кръстовден или Гроздоберник. Зимният Кръстовден се отбелязва на 5 януари и е част от новогодишните празници.

Обичаите на Кръстовден

По стар обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Преданията разказват, че Света Елена – майката на император Константин Велики и ревностна християнка, се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.

Традициите и трапецата на Кръстовден

С летния Кръстовден се отбелязва началото на есента. По лозята настава гроздобер – затова празникът се нарича още „Гроздоберник„. Денят и нощта се кръстосват. На този ден се спазва строг пост. Свещеник обикаля домовете на вярващите и ги благославя със Светия кръст, поръсвайки ги със светена вода. На този ден празник имат лечителите, които лекуват болен кръст, изкълчени и навехнати крайници и оправят счупени кокали.

Традиционната трапеза на Кръстовден изисква на масата да има зелник с праз лук и печена тиква.

Най-почитаното място на 14ти септември се намира на 6 км от с. Борово и на 45 км от Асеновград, след красивите букови възвишения на Средните Родопи – това е местността Градище, по-известна като Кръстова гора (име, дадено й заради формата на кръст, която има).

Името на гората дава почитаният като светец атонски йеромонах Григорий. Според него мястото и жителите му се закрилят от Кръста Господен.

Символ на Кръстов връх е чудотворният Христов кръст, използван в миналото в почти всички ритуали на местното население – при освещавания, за целебни цели, по време на погребални церемонии, за благославяне.

Според преданието на това място е бил скрит Кръста, на който е разпнат Исус Христос. Кръстът се намирал в Манастира Света Троица до 18 век, когато турците разрушили сградата до основи. Христовият Кръст обаче бил спасен! Трима монаси го скрили добре в една от близките пещери. Именно така вълшебството на Кръстовата Гора идва от силата на Христа и неговият кръст, скрит в недрата на Родопите.

На 14ти септември имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Красимир, Красимира, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.