Света великомъченица Екатерина (на гръцки ἡ Ἃγια Ἃικατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς) е била една от най-образованите жени на своето време. Според преданието Екатерина е била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени.

За учуда на своите родители тя им заявява най-категорично, че ще стъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина тайно изповядвала Християнството и я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.

Вече посветена, Екатерина се срещнала с тогавашния император и се опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Младата жена успява да привлече към християнската вяра съпругата на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Според народните вярвания, колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година. След това преданията разказват как ангели отнасят тялото й в планината Синай, където през 6 век византийският имератор Юстиниан І основава Синайския манастир.

Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги. Главен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“. Православната църква я почита мъченица и светица на днешната дата – 24 ноември.

В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина се празнува най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на денят на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна ( боб, царевица, грах и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.

Св. Екатерина покровителства апологетите, занаятчиите, които работят с колело, архивистите, юристите, адвокатите, библиотекарите и библиотеките, механиците, философите, проповедниците, писарите, секретарите, старите моми, стенографите, учениците, учителите, неомъжените момичета.

Днес вдигат наздравици именниците: Екатерина, Катя, Тина. Да е живо и здраво името им!

Източник: уикипедия