Кои психо-социални ефекти мощно рефлектират върху нашата психика, а ние не го осъзнаваме?

 Днес Любопитното списание Giasks.com се фокусира върху няколко „психологически ефекта„, за които може би не сме си задавали въпроси, но които мощно рефлектират върху нас и нашето поведение. За тях пишат от блога на bufferapp.

1. Колкото повече допускаме грешки, толкова повече се харесваме на тези около нас и обратното.

Никой не обича да греши, нали?! И все пак, предпочитаме да общуваме с хора, които  не са „идеални“ и все пак показват слабост. Грешките на останалите ни напомнят, че е човешко да се греши, а съвършенството създава дистанция между нас и останалите, той като създава чувство на величие, егоцентризъм, непобедимост. „Съвършените хора“ обикновено стават „вълци-единаци“.

Това е така нареченият „Ефект на провала„, проверен научно от психолога Елиът Арънсън. Участници в извършен от него експеримент слушали записи на хора, играещи във викторина. На част от записите се чувало как някои от състезателите изпускали чашите си с кафе. Участниците в изследването единодушно посочили като най-симпатични именно тези, които разливали кафето.

2. Големите очаквания създават нова реалност

Мотото на Приложната психология е гласи, че ако вярваме в нещо много силно, то непременно ще се случи рано или късно. Това е така нареченият „Ефект на Пигмалиона„, изследван от психолога Робърт Розентал в неговата школа.

Един ден, в началото на учебната година, той показал на преподавателите в школата му списък на ученици с много високи резултати на тест за измерване на IQ. Но, списъкът не бил верен –  Розентал просто избрал и въвел имената на учениците на случаен принцип.

В края на годината именно те показали значително по-високи резултатите от всички останали.

„Манипулираните” от Розентал очаквания на учителите към децата от списъка били по-високи и тези очаквания създали нова реалност. Розентал обяснява резултатите от своя експеримент така: това, което един човек очаква от друг, може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.

3. Колкото по-голям избор имаме, толкова по-малка е вероятността да сме доволни

Случвало ли ви се е да купите нещо спонтанно, а след това да съжалявате за това и да си казвате: „можеше да го взема по-евтино, да изчакам намаленията, другият модел беше по-добър“ и прочие?

Това се дължи на така наречения „Парадокс на избора” – който казва, че колкото по-голям избор имаме, толкова по-сложно е да се намери удовлетворяващо решение.

Ето защо винаги може да срещнете човек, който винаги да се оплаква от покупките си или от личните си решения, дори и да е направил най-правилният избор.

4. Колкото повече показвате на хората, че имате нужда от помощ, толкова по-малка е вероятността те да ви помогнат.

Ако имате нужда от помощ, не я търсете в тълпата. Ще сработи „Ефектът на свидетеля”.

Той е изследван и описан от психолозите Биб Латан и Джон Дарли. Те правят експеримент с доброволци, които били информирани, че са единствените очевидци на нечия нужда от помощ. От тях се отзовали цели 85% от тях. Когато обаче към тях се намирал още един човек – процентът паднал до 65%. А когато наоколо имало още четирима свидетели, на помощ се отзовали едва 31%.

По този начин психолозите обясняват защо често свидетели на произшествия или престъпления не се опитват да помогнат на пострадалите – всеки смята, че някой друг ще повика полиция или бърза помощ.

Когато има само един очевидец, почти винаги той осъзнава , че само той може да помогне и тогава действа много по-бързо и решително.

5. Вашите грешки не са толкова очевидни, колкото вие мислите

Има хора, които винаги смятат, че някой ги наблюдава и следи за техни грешки. Усещането, че околните постоянно ни наблюдават е единствено и само игра на въображението, смятат психолозите.

Това е така нареченият „Ефект на прожектора”, проверен от екип психолози, който помолил група доброволци цял ден да носят странна тениска, а след това да оценят колко хора са ги забелязали.

Оценките на участниците в експеримента били двойно по-високи от реалното количество. Изводът е категоричен: ние се намираме в центъра на внимание много по-рядко, отколкото смятаме.