Петковден!

Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода.

Света Петка - икона от Клисурски Манастир

Св. Параскева (бълг. Петка) е живяла през втората половина на Х в. във византийска Тракия. Нейно родно място било селището Епиват близо до град Каликратия. Според житията ѝ още като десетгодишна св. Петка чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм “Покров Богородичен” в Ираклия.

След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма “Свети Апостоли”, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка. Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен.

Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в която св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата “Свети Апостоли” в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник.

Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх Николай IV Музалон (1147-1151) дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново.
Най-големият връх в увековечаването на Св. Петка Търновска е след написваането на нейното житие от Св. патриарх Евтимий. Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименуван и храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на 14 октомври.

Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници. Правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.

Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия – пазителка на дома).
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

Именници: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева

Използвани източници: bg.wikipedia.org и imenden.cvetia.net