Спасовден - Възнесение на Исус

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.

Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.

Ако в къщата има болен, трябва да се приготвят следните неща: нова зелена глинена паница, нов зелен бардук, нов пешкир, хубава нашарена пита хляб, бъклица с вино, пинта с ракия, печена кокошка и друг пешкир или риза, или чорапи, които ще бъдат оставени на полето като дар на русалките.

Хлябът е шарена пита, тя се меси още през деня и се пече с голямо внимание да не прегори. Всичко се отнася на росенова ливада, където отиват болните със своите побратими или посестрими. Там извършват ритуала. Болният ляга под стръковете на росена, принасят се и даровете на русалките, остава се и паничка с вода. След това остава беден до потайно време, додето пропеят първи петли.

През това време русалките настъпват и кършат китките на росена и стръковете остават без цвят. Чак след това побратимът или посестримата задремват малко. При втори петли щом зорницата се покаже те събуждат болния. Първа грижа е да видят има ли в паничката цветец или няма. Ако има – болният ще оздравее, ако няма – ще продължи да боледува и ще се избави от болките, като умре. Болните сръбват от водата, другата наливат в съд и се връщат в селото потайно , за да не ги види никой., защото ако ги види няма лек. След това в продължение на четиридесет дни пият вода на гладно и обливат и тялото си с нея. Болният носи и стръкове росен за изцеление.На този ден се отправя и молба за дъжд.

Спасовден – черешова задушница

Според народните традиции Спасовден се свързва до голяма степен и с почитта към мъртвите. На този ден, чрез богослужението в църквата, се измолва прошка от Бога за покойниците.

Хората вярват, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които са излезли на свобода от първия Велики чевтъртък. С тези вярвания се свързва и Спасовата задушница, която още се нарича Черешова задушница. На този ден се приготвят различни ястия и се раздават на близки и познати. Раздават се също и череши, откъдето идва и другото име на задушницата. По този начин хората изразява почитта си към починалите. На Спасовден хората също посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ.

От къде идва изразът: „Те ти, булка, Спасовден!“

„Тѐ ти, булка, Спасовден!“ е израз придобил значението на крилата фраза в българския фолклор.

Тази година Спасовден се пада на датата 24 май – денят на братята Кирил и Методи и ден на българската азбука. Честит празник, приятели! Бъдете горди българи и пишете на кирилица! Нека запазим богатството, дадено ни от братята Кирил и Методий! …Собствена азбука и език – да, това ни прави богата нация!

Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква. Изразът е и краят на българска еротична народна приказка.

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Яловата жена трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир