Връзването на мартеници по българските земи датира още от времето на старите ханове. За този обичай първо разказват прабългарските легенди. Те започват със смъртта на Хан Кубрат.

Щом ханът умрял, хазарите нападнали прабългарите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на братята й да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да освободи земите им. Четирите сина на Кубрат били поставени пред трудно изпитание. Те си спомнили един от големите уроци, които баща им им предал, а именно този за разцеплението и снопа пръчки, които трябвало да счупят.

Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите трима братя не спазили заръката на стария хан и се разделили, търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища.

Преди да се разделят обаче мъжете се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят нова земя. Аспарух щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която да им даде знак за бягство от Ашина и да ги последват. Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага.

Не след дълго време, при Хуба долетяла лястовичка, която имала златен конец на крачето. Веднага щом получили радостната вест, Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Само птичката можела да им покаже правилния път. Двамата вързали на крачето й бял конец. Когато я пуснали да полети обаче, се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват със стрели. Една от тях ранила Баян и началото на конеца, който той държал в ръцете си, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Щом го видели хуните, побягнали.

Аспарух посрещнал Хуба и Баян радостен и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това било дадено началото на новата българска държава. Аспарух, подобно на бащините си заръки, настоял червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги щяла да свързва българите.

Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца, в който се случили тези събития. Тя станала символ на късмет, любов и щастие, но преди всичко на „българското“.