Иконата „Св. Богородица Одигитрия“ („Света Богородица Осеновица“) в Рилския манастир

Старинна чудотворна икона с 32 четириъгълни преградки с мощи на светци. В горната й част има надпис „Одигитрия“ (Пътеводителка). Има основания да се счита, че първоначално иконата е била собственост на знатна фамилия или манастир. Старо предание уверява, че е била подарена на Рилския манастир от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената „Мара бяла българка“ – жена на султан Мурад І (1319-1389). По този начин, наред с религиозната си стойност като християнска светиня, тя добива и историческо значение, свързва се с българската народна съдба.

Иконата се намира в специален иконостас при третата колона на голямата манастирска църква. Ценно съкровище на св. Рилска обител, тя се пази винаги заключена. Само на големи празници, при масово посещение, след св. Литургия с нея се прави тържествена лития: излиза се от Дупнишките порти, обикаля се югоизточната страна на манастира и се влиза през Самоковските порти. В нартиката на църквата игуменът отслужва молебен с водосвет. Множеството минава на поклонение пред иконата, след което отново я заключват.

Местното население почита иконата като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии. В такива случаи свещеник с епитрахил, монах, прислужник и въоръжена охрана посещават дома или обхождат засегнатите места, правят водосвет, поръсват и се връщат.

Още се помнят чумната и холерната епидемии, когато целият край бил засегнат. По молба на населението двама йеромонаси и един дякон след всенощно бдение и молебен с лития изнесли чудотворния образ от манастира. Навсякъде иконата била посрещана с почит, извършвал се водосвет и се обикаляли домовете, поръсвали се със светената вода хора и животни. С благодатната помощ на Божията Майка страшният мор се прекратил и изплашеното население се прибрало по домовете си и се отдало на мирен труд.

Празници, посветени на Св. Богородица в Бачковски манастир

Този празник е един от най-значителните за града и региона. Св. Богородица се счита тук не само за закрилница на майчинството, но и като покровителка на целия регион. В града за празника най-много хора се събират в църквата „Св. Богородица Успение“, наречена още „дълбоката“, поради това, че е леко вкопана в земята. Тук се раздават курбани след тържествената служба. Най-много богомолци обаче се стичат в Бачковския манастир, чиято съборна църква също е „Света Богородица Успение“.

За да е по-голямо въздействието на Св. Богородица, жените отиват два-три дни преди празника да преспят в Бачковския манастир, където се събират богомолци от всички краища на страната. Онези, които са обрекли курбан на светицата, донасят по едно агне или овца, което трябва да бъде опято за здравето на приносителя. Който няма възможност да донесе обредно животно, а иска да направи дар, плаща за едно от наличните в манастира, което се опява за негово здраве.

На този ден в останалата част на страната празнуват своя имен ден всички жени с името Мария. Но в Асеновград повечето жени с това име празнуват на втория ден на Коледа, а не на Голяма Богородица, защото според местното разбиране за празника това е смъртта на Св. Богородица и това не е повод за такъв именно празник. Денят е празничен за местните хора само като израз на почит, преклонение и благодарност към светицата за всички добрини, с които тя ги дарява.

История на иконата на Света Богородица Троеручица от Троянския манастир

Както иконата „Св. Богородица Одигитрия“ в Рилския манастир, така и „Св. Богородица Триръка“ Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.

Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.

Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.

Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.

– Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, – как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!

Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.

Изкусни майстори направили гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата църква. И те прославили св. Богородица Милваща. И който дойде в манастира с вяра, получава благодатна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.

Източници: pravoslavieto.com и asenovgrad.info