Какви традиции, символика и суеверия се свързват с мартеницата?

Традицията на първи март и мартеницата

От създаването на българската държава от хан Аспарух насам на първи март българите си връзват червено-бели мартенички. Този обичай не е прекъсван вече повече от 1300 години. Традицията повелява те да се връзват предимно на китките, но в днешно време вариантите за окичване с червено-белите конци са най-различни: на китките, като гердан на шията, на колана на дънките, на гърдите на жените, на бицепсите на мъжете…

Обичаят също изисква двата героя на Елин Пелин – Пижо и Пенда, станали символ на днешните мартеници, да бъдат съответно в бяла и червена украса. Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирало мъжкото начало, силата, но по-късно под въздействието на християнството, цветът обозначава радостта, красотата, чистотата и непорочността. Белият цвят е цветът на Христос. Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Първоначално женските сватбени носии са били червени.

Какво символизира мартеницата? Какви суеверия се свързват с нея?

Мартениците пазят човека от уроки и болести. Свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел, лястовица или разцъфнало дръвче. След като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагат под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата „гадалушка“. Има места в страната пък, където я хвърлят в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

По време на Възраждането мартениците са разпространени и в някои части на днешна Румъния, Гърция, Сърбия, Македония, Албания и Молдова.