fbpx

Какви са традициите и обичаите за Св. Марина?

Днес, 17 юли, почитаме Света Марина.

Имен ден на този ден имат Марин, Марина, Марчо, Маринела и производни.

Sv. Marina, 17 juli
Снимка: pravoslavieto.com

Коя е Света Марина и защо я почитаме на 17 юли?

Света Великомъченица Марина се почита от Православната църква на 17 юли. Тя е известна сред католиците като Света Маргарита Антиохийска и се празнува на 20 юли, когато православните християни празнуват деня на Свети Илия.

Марина е живяла през III век и е била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина прегръща Христовата вяра на дванадесет годишна възраст, поради което баща ѝ започва да се отнася жестоко с нея, заради вярата, която тя открито изповядва. Когато навършила шестнадесет години, била срещната от управителят на източните страни Олибрий, който пленен от красотата ѝ, я харесва за своя жена. Тя не скрила от него че изповядва Христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващия ден я изправил на съд.

Марина не била съблазнена от обещанията за охолен живот и прекършена от мъченията, за да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било разранено от мъченията, след което била прикована отново към дърво и терзана. През нощта в тъмницата, Марина се молила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който ѝ обещал, че скоро ще се представи в чертога на своя небесен жених. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да умре.

На следващия ден, когато отново била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущия си вид. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.

Марина потвърдила непоколебимостта на вярата си в Христа. Тя била подложена отново на мъчения, тялото ѝ било разранено, а раните опалени с огън, но Марина непрекъснато молила Бога да я дари със свето кръщение. Това накарало Олибрий да нареди да я удавят. Марина била добре вързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути от Христа и оковите по чудо паднали, а тя изправена във водата запяла хвалебствени песни към него. Управителят Олибрий заповядал да я изведат извън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан – през 289 година.

В житиетата на Света Марина впоследствие се появява и епизод, който разказва, че по време на мъченията, в тъмницата ѝ се появил дявола под формата на огромен дракон обвит със змии, който заплашил да я разкъса и погълне. Девицата Марина го прогонила с кръстен знак. По-късните версии на този епизод стават дори още по-драматични – дяволът погълнал девойката, а тя с кръстен знак го принудила да отвори пастта си и тя излязла от търбуха му жива и здрава. В други версии пресонификацията на дявола се задавил и се пръснал, а Марина остава жива и здрава; Марина разпаря корема на дракона с кръст, който държи в ръката си. Трета версия, в която дяволът, веднъж победен като дракон, се появява като тромав космат мъж, който заплашва отново Марина, но тя го прогонва с кръстен знак.

В по-късни версии на житието на светицата се разказва, че тя от малка останала сираче и за нейна дойка била наета селянка от околността на Антиохия, която била християнка и въвела Марина в християнството. Други текстове, използвани от Православната църква, споменават че двнадесет годишната Марина приема християнската вяра от скитащ просяк – християнин

Почитане

Почитането на култа към Света Марина във Византийската църква се разпространява много рано, докато на запад то е регистрирано след VIII век. Светицата присъства във всички източни и византийски синаксарии, но едва през IX век се появява на латински език в Мартирологията на Maurus под името Маргарита. През 1098 година с основаването на Цистерианския орден, нейният култ е укрепен, но тя не е осмисляна като исторически персонаж, а по-скоро като благочестив образ на вярваща. Според изследователите на църковната книжнина, легендата за Света Марина е апокрифна. Освен това Света Марина не е имала стар литургичен култ.

Света Марина е особено популярна на запад по време на Кръстоносните походи, след XI век. В научната литература, която се занимава с култа към Света Марина и разпространението му в Западна Европа, все още се води дискусия дали почитането ѝ не е резултат от наслоявания на източната Света Марина върху местни автохонни женски вярвания.

Фолклорен образ

В Католическата църква фолклорният образ на светицата е запазен в апокрифните текстове и записаните вярвания на хората, които са я почитали. Вярвало се е, че онзи, който описва или чете нейната история, ще получи неувяхваща корона на небето. Този, който я зове в последния си час, ще се радва на божествена закрила и ще се изплъзне на Сатаната. Онзи, който освещава църква в нейна чест или пали свещ в нейна чест и се моли на светицата, ще получи всичко, за което се моли.

Бременните жени, които я призовават, ще избегнат опасностите при раждането, техните рожби също. Маргарита (Марина) е особено почитана от жените, заради вярата, че помага на бездетните и лекува болести по лицето. Във Франция са запазени четири пояса на светицата, които бременните жени носели докато било възможно. Докато траело самото раждане върху корема на раждащата се поставяла книга с житието на светицата.

Според някои легенди, светицата е отглеждала овце, поради което е почитана като патрон на овчарите и селяните. В католическата иконография този легендарен епизод е представен чрез сцена, в която Олибрий, качен на кон, влачи Марина, която води овца.

Света Маргарита е патрон на много католически църкви във Франция. Един от гласовете напътстващ Жана д’Арк е именно този на светицата.

Във Англия началото на почитта към Света Маргарита е поставено в началото на Нормандското нашествие, когато вярата в нея е била описана в ръкопис на местен език. Като покровителка на децата Света Маргарита е била призната за една от Четиринадесетте Свети помощници.

За разпространението на култа към светицата в Западна Европа допринася и много народният театър, в който се представяли страданията на Маргарита и особено епизода с борбата с Дявола-дракон.

Традиции и обичаи за 17 юли – Света Марина

Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Иконописният канон я изобразява на трон, като лявата й ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст. Празникът на светицата е в третия ден от т.н. „горещници”.

Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян /16, 17 и 18 юли/. Най-строго се почитат първият и третият горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори, а жените не се захващат с никакви ръкоделия. На 17 юли се пали жив огън, който се прескача за здраве.

От него всеки взема, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.

Източник: Уикипедия

Харесай, сподели, разпечатай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *