Кога е Сирни Заговезни и защо се нарича така този ден?
Сирни Заговезни, така наречен още Поклади или Прощална неделя, е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН. Тази година той се пада на 18 февруари.
На този ден Православната ни църква приканва всички вярващи християни да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
Какво се слага на трапезата на Сирни Заговезни?
На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни Заговезни. Традицията повелява да се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Какви са обичаите на Сирни Заговезни?
Заговезни се почита винаги в последната неделя преди Великия пост, ето защо се нарича още и Прощална неделя. На този ден обичаят задължава всеки от нас да поиска и да даде прошка с думите „простено – прости!“. Прошка се иска за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати. В много части от страната при поискана прошка, се целува и ръката на по-възрастните хора.
В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.
Маскирането на хората като обичай по Заговезни датира още от преди Средновековието, като у нас е разпространен само в някои краища.
Вярва се, че кукерските маски прогонват злите духове, които бродят между хората. Кукерските фестивали се организират като начин светлината да победи мрака, а така настъпването на пролетта да даде край на зимата.
В много домове Сирни Заговезни е прекрасен повод да се събере цялата фамилия и да се организира домашен празник тип карнавал. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника „Прошка“).