Свети Георги

„Хубав ден Великден,
още по-хубав Гергьовден
.“

Така се пее в редица народни песни относно денят на Свети Георги. В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден.

На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.

Имен ден днес празнуват: Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, производни на името Георги.

6 май – ден на българската армия

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Гергьовден – Обреди и легенди

Богатата обредност по Гергьовден идва още от дълбока древност. Обичаите и обредите за Гергьовден се свързват преди всичко с грижите за добитъка в началото на животновъдната година – за плодородие по нивите, за здраве, дълголетие и щастие. Голяма част от обичаите и обредите се извършват по селата – при кошарите, на зелените поляни, на нивите, край реките и изворите.

Обредно издояване на овцете

Съществен момент на Гергьовден е първото обредно издояване на овцете. Първа се дои овцата, която най-напред се е обагнила. Нейното агне се пренася курбан на свети Георги.

В Западна България първото мляко се оставя край огнището, където се крие духът на прародителя и играят хоро покрай него.

Обредно изливане на първото мляко

На Гергьовден се раздава прясно мляко, сирене и месо за мъртвите.

Обредното изливане на първото мляко се извършва в земята или в реката. Символиката с реката е, за да тече млякото на овцете като реката, т. е. като водата.

Жертвоприношение

Първото обагнило се агне през годината се пренася в жертва на свети Георги. Това е важен момент от празника и се извършва от най-възрастния мъж в къщата. Той е празнично облечен и закичен с китка. Отлъченото от майка си агне се почиства и сресва. Окичва се с венец. Преди обаче да го заколят, то трвбва да бъде захранено символично с трици, сол и трева. Триците означават плодородие през годината, солта е за ситост, а тревата я свързваме с изобилна паша за овцете.

Като отзвук от миналото, когато жертвеното животно е било изгаряно, е останал момента с прекадяването или паленето на свещ на дясното рогче на агнето. Също се изгаря и малко от вълната на агнето.

За да не влизат лошотии и магии в къщата с кръвта на закланото животно се намазват стената и прага на къщата. Децата и добичетата пък се бележат по челото и брадичката, за да са здрави и читави.

Обредни хлябове

За Гергьовден се приготвят обредни хлябове и гергьовски краваи. Украсата на тези хлябове символизира основните поминъци на българина – земеделие и животновъдство.

Месят се и по-специални хлябове, свързани с овцевъдството. Символично върху тях се изобразяват овце и агнета, кошара и овчар.

В Шуменско замесват гергьовски хляб „Кошара“.

В Южна България приготвят специални хлябове и за мъртвите. Наричат ги подавки или просурки.

Обредни хороводни песни

По традиция на Гергьовден се изпълняват и обредни хороводни песни. Основният сюжет в песните е свързан със свети Георги, който наглежда посевите. Християнският елемент е много слаб, защото на преден план е изведена идеята за зреещия плод, за съдбата на патриархалното семейство. Правят се и Гергьовденски благословии.

Обредна обиколка на нивите

На Гергьовден се обикалят нивите и се бодват в тях разлистени клонки. Според този обред силата на разлистеното клонче се предава на нивата, за да се увеличи плодородието й.

В Южна България стопанинът къса двойно изкласилите стебла. Занася ги в хамбара си, за да не може да се направи магия на нивата му.

Легенда за Гергева скала

Изправен върху Гергева скала, виждаш като на длан цялата Разложка котловина. За да се стигне обаче до нея, пътеката се провира през тесен процеп в каменните отломки. Но не всеки се осмелява да премине през процепа-чистилище. Но който го направи, излиза оттам пречистен от греховете си. А гледката е незабравима и спираща дъха.

Друга забележителност под кръста върху скалата са няколко „следи“ от конски копита. При дъжд се пълнят с дъждовна вода, а на дъното се виждат монети. Дошлите тук ги хвърлят за здраве и да бъдат благословени. Вдлъбнатините с форма на подкова, според легендата са оставени от коня на свети Георги.

Легендата гласи, че самият свети Георги някога е живял по тези места. Той е закрилял християните. Заради тази си дейност е бил подгонен. Препуснал през гората, но когато стигнал до скалата, пред него зейнала огромна пропаст. Тогава Господ дал криле на коня му и светецът се спасил. За да се помни това, върху скалата личат отпечатъците от конски копита. На Гергьовден на това място се прави курбан в чест на светията.

Ползван източник: Уикипедия