Днес отбелязваме Андреевден, познат още като празник на семето (зърната). На този ден се вари жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.

Традиция и обичаи на Андреевден

Според традицията, рано сутринта се взема от наедрялото зърно и се хвърля нагоре в комина, за да растат високо всички житни растения и да са едри мамулите на царевицата.

На особена почит на този ден са младите булки. Дава им се да хвърлят семената в комина, за да забременяват по-лесно и бързо.

Народът свързва този ден с разбирането, че денонощието започва да расте – наедрява, затова го наричали Едреевден. А сънцето започва да помръдва като „пиле в яйце”.

Андреевден-Мечкинден

В някои части на България това е Мечкинден, посветен на мечката. Вярва се още, че на този ден мечките обикалят по домовете и където не са им приготвили храна, изяждали децата.

Предната вечер жените ронят кукуруз (царевица), да я приготвят за мечките, защото те много я обичат. Киснат я във вода, а на сутринта я сваряват. Най-възръстната жена в къщата взема 3 пъти по 10 зърна, хвърля ги нагоре в комина и изрича: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суров!”
Вярва се също, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората яхнал мечка, за да прогонва дългите нощи и зимата.

Едно старо предание гласи, че когато светецът живял като отшелник сам в планината, мечка изяла единствения му вол. Тогава той победил мечката, впрегнал я в ралото и изорал нивата си. Оттогава тя му се подчинява.

На този ден жените не работят къщна работа – не предат, не тъкат, не плетат, не чистят, не перат, за да не нападне мечката нивите с царевица, кошерите и добитъка (ако е стравница).

Андреевден съвпада с коледните пости, но църквата разрешава да се яде риба.

Името Андрей идва от гръцки език и означава мъжествен, храбър, силен

Повече за това защо почитаме Св. Андрей и за неговия живот прочетете тук.