искане на прошка за Сирни Заговезни

Днес празнуваме Сирни заговезни!

Наричани още Поклади или Прощална неделя, Сирни заговезни е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден.

На този ден Църквата моли вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

В Библията се казва, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

Какво повелява обичаят на Сирни заговезни?

Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища, където искайки прошка, хората си казват: „простено – прости!“, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости“.

Там обичаят повелява хората да се маскират, тъй като по този начин се гонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата.

Характерен обичай за този ден е и запалване на празнични огньове. На тях се събират мъжете, всеки от които върти около главата си запален факел. По този начин се прогонват болестите и бълхите. Обичаят се нарича оругльоване, а запалените факли оруглици.

Какво се слага на трапезата на Сирни заговезни?

На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия. Затова и празникът е наречен Сирни заговезни – последната неделя преди Великия пост. Наречен е още Прощална неделя, защото в този ден всеки човек иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

Прието е по-възрастните хора да не искат прошка.