Посрещане на Исус на Цветница

Цветница или още Връбница е личен празник на мнозина. Това е празникът на цветята и настъпилата пролет. Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти, дървета. Затова може би народът ни го възприема като възраждането на живота в природата.

В неделята преди Възкресение Христово /тази година на 8 април по православния календар / честваме Връбница (Цветница). С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години.

Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и радост християните в България продължават да отбелязват това събитие.

Традицията на Цветница повелява да се иде на празничната служба в църква с цветя и върбови клонки. Младите невести пък с малки деца да се причестят. След църквата всеки от нас взема осветено върбово клонче и го отнася у дома си за здраве.

В библейската символика цветята са знак за преходност, но и надежда за възкресение, за вечната пролет на Райската градина.

След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението.

Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните.

Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона.

Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки.

Трапезата на Цветница

Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.

Обичаите на Цветница

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя. Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-трудната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година.

Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата.

Върбово венче на вратата у дома против уроки /зло/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи.

Имен ден празнуват

: Божура, Виолета, Върба, Върбина, Върбан, Върбинка, Гергин/а, Гроздан/а, Грозданка, Далия, Дафина, Делия, Делян/а, Дилян/а, Детелин/а, Ела, Елица, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл, Зюмбюлка, Ива, Иглика, Калин/а, Камелия, Карамфил/а, Карамфилка, Китка , Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лоза, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен/а, Петуния, Ралица, Росица, Смилян/а, Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафилка, Фидан/а, Фиданка, Цвета, Цветан/а, Цветанка, Цветелин/а, Цветомир/а, Цветослав/а, Цвятко, Череша, Явор/а, Ягода, Ясен/а, Ясмина.

Честит имен ден на всички Вас! Да сте живи и здрави!