икона на Св. Стефан

На третия ден от Коледа и последния празник за тази година, Православната ни църква почита паметта на Свети Стефан. Той е създател на първата християнска общност. В нея влизали хора от всякакви среди. Те дарявали имотите си в името на църквата. След време обаче юдеите завидели на неговото начинание и го обявили за измамник. Пребили го с камъни и така Свети Стефан се превърнал в християнски мъченик.

Единствената, която се молела за него, била Света Богородица.

На днешния ден традицията повелява подобно на Бъдни вечер и Коледа, семейството да се събере около общата трапеза, но този път тя да бъде натрупана с местни ястия. На софрата се сервират свинско със зеле и баница с месо.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща.

В Средна и Северна България пък, както и Средна гора и отделни места на Западна България, се изпълнява Ладуване. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца „мълчана“ вода в нов бял бакър. В него топят пръстените или китките си с привързан на тях белег – пръстен, гривна, обеца и др. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче “на звездите”. Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки (“ладанки”). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, добро социално положение и качества на бъдещия жених: “Жълто було трески сбира.” (т.е. Момата ще пристане); “Зряла дюла и презряла.” (т.е. Ще се омъжи стара); “Сам си здравчец на камъче.” (т.е. Ще се омъжи за сирак) и пр.

Имен ден празнуват: Венцислав, Венцислава, Венци, Венец, Стефан, Стефка, Стефчо, Станко, Стайко, Стойко, Стоян, Стоил, Станка и Станимир.

Да е живо и здраво името ви! Наздраве!